Имало едно време една баба и един дядо. Имали си те внучка Маша. Събрали се приятелките й да отидат в гората – за гъби и ягоди.
Той пише разкази и повести, които са обвързани с българското село и с нелесната съдба на бедните.
Наистина се бях поопушил, докато минавах през една махала, където бяха запалили нещо, но веднага ѝ отговорих в същия стил:
Аз конкретно селскостопанска работа не съм вършил, но с години съм бъркал бетон, строил, цепил дърва, копал градина, просто това не ми е ежедневието, ама както и да е. Викам си, няма какво да обяснявам, усмихнах се и казах:
Той се чувствал съвършено щастлив и всяка вечер преди лягане си пеел песничка: Носо-носо-носо-роги Всичко ядат по пътя си И не мислят за това Какво се случва в […]
Така, невероятните произведения на Елин Пелин завинаги остават в сърцата и паметта на хората. Неговите творби са ценен принос за българската литература.
Тя продължи да се кара на Христо, но също така през главата ѝ мина мисъл, че в това състояние тези момчета наистина се нуждаят от помощ и тя, въпреки че беше ядосана, се сещаше за голите момчета в хола и големите млади курове, които те лъскаха здраво.
Голямата глава на кура му застана точно там и сякаш времето спря за миг. Саня усещаше какво ще се случи и силно стисна ръката на внука си, който лежеше до нея. Мартин направи движение напред и главата на кура му проникна в задника на Саня. Естественият лубрикант свърши перфектна работа и момчето започна да прониква все по-навътре и все по-навътре, а движенията ставаха все по-интензивни и в ритъм. Саня стискаше ръката на Христо и двамата се гледаха в очите. Изглежда че тя изпитваше лека болка, но и голяма наслада. Христо, въпреки че беше свършил преди малко, вече беше готов да повтори, но искаше този път да е различен и сега просто наблюдаваше това което се случва. Гърдите и коремчето на Саня поскачаха нагоре надолу от Разкази за Саня силните тласъци на Мартин. Той не спираше със силните тласъци и след малко кура му започна да пулсира и изстреля спермата си дълбоко в задника ѝ. Момчето бавно го изкара, а спермата веднага потече надолу по извивките на задника ѝ.
с едно движение го опря в шията й. Демия извика и тръгна към сестра си, но Ясен я хвана
Прасенцето отдавна искало да се научи да лети. Не случайно го наричали Икар. – Ако много искаш, мога да направя така, че да полетиш – казал Вълшебният извор. – Но […]
Тя да дойде към мен – пак сложно, как да обясни, че тръгва сама на някъде. Решихме го аз да отида натам, но да отбия в едно село и тя ме упъти къде да хвана една екопътека и докъде да ходя по нея, кога да се отклоня и къде да отида – беше филм, но забавен. От нейна страна – тя често излиза да язди, така че нямаше да породи съмнения, просто щеше да язди до по-далеч този път, все едно е правила по-дълга разходка. Казах ѝ:
Ели през това време работеше в градината – виждах я в далечината, абе апетитна е мамка му, тия дълги крака, това дупе, дори и през анцуг, хубаво изглежда, привлече ми вниманието. Мина денят, вечеряхме заедно всички, но някак почти не говорих с нея, леко загадъчна ми беше, ядосана ли е, темерут ли е, малко безизразна, неемоционална. Аз спах на нейния етаж, в стаята на децата, понеже е свободна, а тя си беше сама в спалнята, леко странно беше, но каквото такова.
- Хайде да не седим тук, нека отидем в хола да ме запознаеш с твоите приятели! – каза Саня.
По него време вече работех във Автосервиз и ремонтирах личният й автомобил, а когато дойде да си го вземе ме хвана за пакета със думите: ''Знам какви ги вършиш палавнико, скъсваш майка си от ебане че дори и поду корема! Добър си във секса и във работата си, майстор на жените и на колите! Искам и мен да оправиш!'' Със мадам Атанасова нещата бяха по-дискретни, тя не бързаше за никъде, защото бе доста по-млада от мама и макар че си имаше мъж, тя решаваше с кого и къде да го прави!